Турска баня

Хамамът е наследник на римската и гръцката бани, като ги съчетава с централно-азиатските традиции за баня с пара и ритуално миене. Названието произлиза от арабската дума „хам" – „горещо". Разпространен е в арабските страни, Турция, Мароко, и в продължение на векове е имал е важна роля в социалния живот на мюсюлманите, особено на жените.

 

Първоначално ислямската религия е заклеймявала къпането в банята – въпреки голямото значение, което е придавала на хигиената и възприемането на водата като божествен дар, символ на мъдрост и чистота. Причината е била в схващането, че голотата предразполага към грях, а удоволствие като това да се потопиш във вода е непристойно. Постепенно обаче ползата от хамама била оценена и призната, и първо мъжете, а по-късно и жените получили правото да ходят на баня. Но до ден днешен в банята задължително се ползва „пещемал" – памучна кърпа, с която къпещият се увива долната част на тялото си. В традиционните бани също така няма вани и басейни за къпане – вместо това се ползва обливане на тялото.

В западното общество този тип баня (под името „турска") е въведен и популяризиран в средата на XIX век. Викторианската „турска" баня обаче значително се отличава от хамамите в ислямския свят и е по-близка до римските терми.

 

Турска баняТурска баняТурска баня

 

Особености на класическата ориенталска (турска) баня: Подът и повърхностите за сядане и лежане в топлата и горещата зони се затоплят чрез преминаващ под тях горещ въздух от пещта на котелното. Голям котел (бойлер) осигурява парата и горещата вода. Помещенията са облицовани с камък, обикновено мрамор, или изрисуван фаянс.

Подобно на римските терми, и тук има 3 температурни зони:

Обикновено всички помещения са покрити с куполи, като тези над топлите зони са осеяни с малки кръгли прозорчета, пропускащи снопове дневна светлина и придаващи характерния облик на ориенталската парна баня.

 

Бански процедури: Започва се с постепенно затопляне в иликлика. След това в харарета тялото се изплаква с вода; следва потене върху централния камък, сапунисване и изтъркване (сапунен масаж, пилинг масаж с „кесе" (пилинг-ръкавица)), изплакване; след това е обичайно да се измие и косата.

Следва почивка в топлата зона върху лежанките. Тя може да бъде съпроводена с козметични процедури – масаж с масло, маски, расул, къносване и др. Пилингът и сапуненият масаж може да се направят и в тази зона.

При желание, или ако е нужно изплакване след козметичните процедури,  се влиза отново в парната зала.

Завършва се с почивка, последвана от окончателно охлаждане и отдих в антрето (входната зала). Тук може да се изпие освежаваща напитка – чай, кафе, сок, и да се хапне лека храна. Всичко това е съпроводено с общуване с приятна компания в приятна обстановка.

 

Типични аксесоари: