Традиционен масаж
Наред с термотерапията и хидротерапията, масажът е сред най-старите методи за подобряване на здравето. Намерени са сведения за практикуване на масаж в древен Египет (настенни рисунки в „Гроба на лекаря"), в Индия (като част от аюрведическата система за поддържане на здравето и лечение); в древни китайски и индийски текстове се споменарва лечение чрез различни масажни техники „отпреди писаната история". В древна Гърция, впоследствие и в Рим, масажът се е прилагал с лечебна цел, като част от регулярните тренировки или хигиенните процедури. В някои култури се е считал за част от уменията на воина – например в Азия и на Хаваите.
Както и за други области на познанието от епохите на древна Гърция и Рим, за масажа през Средновековието настъпва време на отричане и забрана. Едва след Ренесанса в европейските медицински трудове започват да се появяват бележки за „механично третиране" и разтривки. Развитието на модерните европейски масажни техники започва през 19 век и върви паралелно с това на различни системи за лечебна и профилактична гимнастика.
Основни видове масаж, практикувани днес:
- Най-разпространен на Запад е т.нар. класически (наричан в някои англоезични страни „шведски") масаж. Освен него широко се прилагат дълбоко-тъканен, спортен, детски (масаж на бебета и малки деца), миофасциален масаж.
- Все по-голяма популярност набират и азиатските стилове (които, като част от местната култура, никога не са губили престижа си в съответните страни): китайски класически, тайландски (йога-масаж). Към тях могат да се причислят акупресурата, рефлексотерапията (или зонотерапия; в частност масаж на ходила, длани, глава (уши)), шиацу;
- Козметични масажи – на лицето, на скалпа;
- Други местни традиционни техники: масаж с вулканични камъни, ломи-ломи (Хавай), анма (Япония), хилот (Филипините), Кум Ние (Тибет), балийски (Индонезия, провинция Бали).
За добрия резултат от масажа допринася подходящата обстановка. Тя трябва да помага за физическото и психическо отпускане. Основните изисквания са: масажираният да може да заеме удобна (според вида масаж) поза върху стабилна повърхност – специална масажна кушетка, стол, постелка за под; температурата и влажността на въздуха да са комфортни; светлината да е мека или приглушена; да не се допускат силни, остри звуци и шумове.
